Връзките в света на виртуалното пространство

Всъщност какво точно значи „да имаш връзка“ днес? Онлайн запознанствата, интернет чатовете, безразборният секс всеки ден с различни хора, които едва познаваш – това брои ли се за среща? Нужно ли е да правиш секс с някого, за да сте двойка? Както и обратното – ако не си готов да правиш секс с някого, значи ли, че не сте двойка? Ясно е, че когато един човек не излиза от мислите ти по цял ден, значи имаш ако не чувства, то поне симпатии към него. Нещо обаче не си е на мястото, някак не ти остава време за половинката..

 

Проблемът се локализира в това, че всекидневната рутина се повтаря, а чувствата и споделените емоции остават все по-назад в този забързан свят, изпълнен с виртуални атракции и технически занимания. Те все по-често включват машини, отколкото хора. А самите хора все по-често се чувстват комфортно докато механично правят нещо, по инерция и по навик, отколкото когато пред тях седи предизвикателство от естествен характер – това изглежда доста по-плашещо, отколкото разглеждането на Facebook от вкъщи. Свалките се случват през компютъра и през телефона – разговорът по скайп и разцъкването на компютърна игра се оказват по-задоволителни, отколкото истинската среща.  

 

 

Компютърните игри определено имат своя собствен чар, обогатяват по различен начин и подаряват една нова перспектива на съзнанието ти. Но струва ли си цената на емоционалните отношения постоянното зомбиране в екрана на скъпия телефон? Не стигат ли 24 часа денонощие и за физическото, и за виртуалното? Толкова ли е невъзможен балансът между двете? Защо накрая не остава време за половинката? А приятелите, нямаш ли връзка и с тях, при това специална?

 

Денят започва с ежедневната рутина: ставаш, преглеждаш си известията, преглеждаш и фийда, какво ново, снимки, ивенти, новини по стените на приятелчетата, поглеждаш часовника и вече е време да излизаш от вас. В последния момент набързо изпращаш или смс, или съобщение в чата на любимия, което гласи „ Добро утро, мило, обичам те и ти пожелавам лек ден! Ще звънна при първа възможност! <3 “. С това му показваш, че е на първо място за теб, първо и най-важно място, но е факт, че така и не ти е стигнало времето дори за един разговор, а просто за няколко набързо напечатани букви.

 

Помниш ли времето преди години? Нямаше телефони, нито компютри – имаше само изживявания, споделени проблеми, споделени приключения, потърсена помощ и много, много емоции. Днес седиш на масата, пиеш кафето си с едната ръка и телефона в другата, лягаш и ставаш с машините до теб, грижиш се за тях като за децата си. Публикуваш всяка твоя мисъл и действие във Facebook, вместо да поканиш някой приятел да сподели момента си с теб. Бързаш да напишеш настроението си на стената, вместо да се отдадеш на емоцията в секундата, в която я изживяваш..

 

Чувстваш ли се ощетен? Нещо липсва ли ти? Надявам се, че не, защото иначе щеше да е твърде жалко. Времето не можеш да върнеш назад, то лети и се изплъзва от шепите ти всяка секунда. Миговете са пропилeни, затова забавлявай се, споделяй, изживявай, усмихни се. Бъди интимен – не само в сексуално отношение, а в човешко – докосването на другия човек е толкова приятно (ти се докосваш до някого и с думи, и с действия). От една страна, разбира се, че интернет е невероятно откритие – за секунди можеш да стигнеш от другата страна на света, но наистина, не ти ли е приятно да бъдеш за малко навън с приятел, да се насладиш на полъха на вятъра, на песента на птичките, да се усмихнеш на непознат, това може да промени деня му..

 

Може да е клиширано, но наистина, малките неща задоволяват душата ти. Понякога е нужно точно толкова малко, за да ти тръгне денят. Ако не се докоснеш до нещо натурално и естествено, като друг човек или като късче природа, не забравяш ли какво е чувството? Мисля, че тези малки човешки неща си заслужават припомнянето от време на време, просто колкото да се сетиш, че са наистина приятни и да ги заобичаш отново.

 

В крайна сметка, техниката около теб няма да изчезне. Тя си е твоя. А човекът до теб? Той не е твое притежание, затова не го пренебрегвай. Не го забравяй, камо ли заради неща, които не са живи, такива, които нямат душа. Той има, той заслужава вниманието ти. Остави телефона си за малко, обърни се – дали към човека до теб, или към природата отвън на прозореца.. просто виж другата страна на света. Тя не е вечна. Нито твоя. Понякога губим точно онова, което най-малко сме допускали, че е възможно. Не рискувай, твърде много боли. :)

Автор: Станита Пехливанова